Конюгация- полово размножаване при ресничестите (Infusoria)

Конюгация- полово размножаване при ресничестите. Той е специфичен процес, при който  не се образуват полови клетки , но се обменя генетичен материал. Временно сливане  на два индивида , които обменят части от ядрения си апарат, но не образу

Конюгация- полово размножаване при ресничестите. Той е специфичен процес, при който  не се образуват полови клетки , но се обменя генетичен материал. Временно сливане  на два индивида , които обменят части от ядрения си апарат, но не образуват полови клетки. При инфузориите се наблюдават три  периода на конюгация.

1. Преконюгационен период. Този период е преди същинската конюгация и е подготвителен. Ектоплазмата на двата конюганта  става лепкава за по дравото прикрепване на индивидите един към друг.

2. Конюгационен период. Обхваща момента, в който се съединяват двата индивида до момента ,в който те се разделят. Допирането става странично  и по други начини. Там където ще стана допирането преди това в зоната на контакта ресничките изчезват . В зоната на перистомното поле  също се редуцират ресничките. Макронуклеусите и при двата конюганта се разпадат /разрушават и се включват.Главна роля играят микронуклеусите. Те започват да се делят като преди това се наблюдава тяхната мейоза. Две деленета на съзряване (двустепенна мейоза по време на конюгацията). Микронуклеусите се делят по два пъти едно след друго. Стават по четири броя във всеки индивид. Това е главната особеност при конюгацията. Три от микронуклеусите се разрушават и във всеки конюгат остава 1 микронуклеус. Този микронуклеус съдържа хаплоиден брой хромозоми. По натам той се дели още веднъж. Във всеки индивид се получават по 2 микронуклеуса. Тези микронуклеуси в по нататъчната конюгация имат важно значение. Наричат се пронуклеуси. Единият е стационарен , а другият- мигриращ пронуклеус. Тези хаплоидни пронуклеуси ще позволят обмяната на генетичния материал. Образува се цитоплазмен мост. Мигриращият пронуклеус от единиця индивид се насочва към стационарния на другия индивид. Често движението е през клетъчната уста. Затова и там ресничките се редуцират. Мигриращият пронуклеус от единия индивид пристигнал до стационарния от другия индивид, се слива с него. Стационарния приема генетична информация и се слива с мигриращия. Слетите ядра се наричат синкарион (слети ядра). Процесът на сливане се нарича кариогамия. Хромозомният набор на синкариона е диплоиден. След като се образува синкариона трябва да се ръсзтанови предишния набор на ядрата (на микронуклеуса и макронуклеуса) и всички други структури. Въсзтановяването се извършва в следния период:

3. Следконюгационен период. Двата конюганта се разделят и се възстановява нормалното състояние на ядрения апарат. Нарича се още ексконюгационен период/фаза. Синкариона се дели последователно , за да се получи точно определен брой ядра. Деленията са три на брой. Първият път се получават два нуклеуса и на третия път са 8 нуклеуса във всеки индивид. Получилите се 8 ядра, от които 4 ядра са микронуклеуси , а другите 4 са макронуклеуси, ще дадат началото на ...... Три от микронуклеусите се разрушават и остават 1 микронуклеус и 4 макронуклеуса. Трябват още 3 микронуклеуса за възстановяването на генетичния материал в крайните индивиди. Следват две метагамни деления на микронуклеусите на ексконюгатите. Получават се общо 4 индивида. Всеки има въстановен генетичен материал.

-метагамни  деления- осъществяват  се без предварителна  подготовка на  ядрения материал и без предварително удвояване на ядрения апарат.

      Получилите се 4 индивида ( от единия конюгант в началото) съдържат голяма информация как да отговарят на средата. Генетичната информация е с нови комбинации. Такава група от индивиди в своя жизнен цикъл не конюгират помежду си никога. Имат определени химични сигнали да се разпознават. Предпазват се от натрупване на гени, за да няма нарушения. Конюгират само с други индивиди-механизъм на защита. Автор: Албена Иванова